Картини от светлина, нарисувани от wi-fi сигнал

Екип от дизайнери-изследователи в Норвегия изследва материалните и пространствените качества на безжичните мрежи в градска среда чрез картини от светлина, сътворени от силата на сигнала и представени в снимки с дълга експонация (осветяване)

Те са построили дървена конструкция представляваща най-общо казано прът, висока 4 метра, свързана с микроконтролер, WiFi модул и 80 светодиода по цялата дължина, които пулсират и светят според силата на избраната безжична мрежа, като визуализира WiFi сигнала в стълбчета от светлина.

Когато се премества в пространството конструкцията показва промените в сигнала. Снимки с дълго засветяване на изместването на конструкцията показват напречно сечение на силата на сигнала.
Измервателната конструкция е вдъхновена от земемерите, използвани да измерват физическата среда, и позволява да се разкрие и представи топографията на безжични мрежи.
Размерът на измервателната конструкция и светлинните картини, които тя създава, подчертават архитектурния мащаб, при който WiFi функционира, и разполага мрежите във физическата среда, от която те са част. Светлината от пулсирането при преместване на конструкцията е под формата на пунктирани линии, а не на цели непрекъснати. Това създава полу-прозрачна текстура, която позволява на визуализацията да се покаже чрез физическа настройка, без да я покрива.

След 3 седмици рисуване със свелина в квартал Günerløkka в Осло, фотографиите на пулсиращите светлини създават физическо представяне на невидимия терен на безжичните мрежи. Визуализациите илюстрират как WiFi мрежи в този квартал са навсякъде, но и разпокъсани, и качествено различни. Силата, постоянството и обхватът на мрежата казват нещо за архитектурната среда, където тя е създадена, както и отразява размера и състоянието на хост. Малки, вътрешни мрежи в стари жилищни сгради се разпространяват по улиците по различен начин в сравнение с мрежите на големи институции. Гъсто населените жилищни райони имат повече мрежи, но с по-малък обхват, в сравнение с мрежите в паркове и затревени площи.

Експедиция в квартал Grünerløkka и отнемащата много време работа по измерване на мрежите чрез ходене с 4 метровата конструкция дава идея на екипа да потърси връзка между безжичните мрежи и физическата среда. Архитектурните форми, строителните материали и градския пейзаж оформят как мрежите се разпространяват в града и ги представят като пространствено непредсказуеми. От снимките се вижда как поведението на мрежите зависи от това къде са разположени и каква е градската среда около тях.

Wifi мрежите могат практически и метафорично да свържат различни среди. Радио вълните от базовите станции протичат от вътрешни домашни пространства и полу-частни работни места към обществени паркове, улици и автобусни спирки. Пример за това как те могат да разширят своята функционалност е използването на университетските мрежи чрез разширяване на обхвата им така, че да покриват и налбизо разположен парк. По този начин студентите ще могат да използват парка като район, в който имат покритие, когато сезоните го позволяват. (За информация дъждът и снегът отнемат от енергията на електромагнитните вълни и по-този начин обхватът им намалява драстично).

Според дизайнерите, визуализацията показва как мрежите са оформени от средата и влияят на това как могат да се използват градските пространства. Цифровите качества на мрежите, за които най-често говорим, като сила на сигнала и обхват на мрежата добиват материален израз.

Екипът планира да разшири изследването си в невидимите пейзажи, за да разбере по-добре нашето съществуване в градска среда, чрез други широко използвани технологии, включително 3G и GSM.